Черната дупка ...

Имало едно време ...

Всъщност не чак толкова отдавна, преди има-няма четири години историйка със заглавие Черната дупка. Шофьор съм – узаконен шофьор – книжка издадена от КАТ-София преди 10-тина дни. Първо извънградско – компания – една кола. На мен се падна отсечката: Кюстендил – София. Запалих фаровете, които крещяха: Млад и Зелен съм Фнимавайте!

И аз Фнимавах – опитвах се. Стигнахме София откъм Княжево и оттам към Младост по околомръсното, средна скорост 80-90 км/ч. Всичко е О.К. ... до Бояна.

Вече по-уверен си карам аз в лява лента, не че имаше дясна след Бояна, но така вече не се стряскам от разните тарикатчета на пътя. И някъде там отзад ме натисна едно GSI Opel – че бяло и лъскаво с черни стъкла, гуми за мъгла, крила и тарикатче зад волана и светка, мига, псува и ръкомаха, свири и ми се лепнал за теглича и зооооррр да го пусна напред. Проблем аз съм Млад и Зелен и ... какво? Спазвам правилникааа и карам Циганска мечта – Лада 1600 – Червена и лети и си викам: Абе яяяя ... И не го пускам и това с 90 км/ч.

Та си свиркам аз и насреща Трактор – влачи се, а зад него тир и еднааа огромна колона и всички чакат Бояна, за да изпреварят.

Аз и Трактора – царете на околомръсното – мен ме натиска някво отворенгясче, а трактора – тир. И си викам тука место дори и за мотор няма къде да изпревари и си свиркам. И в този прекрасен миг .... тирът Изкочи право срещу мен – аз нямаше къде да отида: Нестабилна кола карам, 90 км/ч, зад мен коли бол, отляво трактор, отдясно банкет – леко стръмничък, а срещу мен ТИР и вече на 10 м и приближава ... АД ... в колото ми аз и още 3-ма човека. Кого и как да спася от размазващ удар ? И в този момент – Черна дупка ... помня само последните два метра от ремаркето на тира – аз и колата някъде вдясно с 100 км/ч надул съм клаксона ... нямям спомен какво и как съм го направил – Черна дупка, за щастие с хубав завършек.

През следващите 2 км – тарикатчето зад мен се успокои – не светкаше като заря на нова година и спазваше дистанция, в колата настана гробна тишина, погледи на стрес. Оставих колата в Младост и до Надежда се прибрах с рейс.

На следващия ден пак в колата.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Влада - Повлекана. Околомръстното шосе на София

Една история за Околомръстното шосе на София. Та значи един студено - мрачен ден – Януари 2006 г. Моя милост Владимираки ходи на гости почти до Кремиковци – навън студ на кутийки. И към 18 ч реши да си ходи към София – не, че район Кремиковци не е в София, но там така му викат. И се забива той на една спирка да чака маршрутка – а там само цигани – карай засега културна работа няма проблеми – събираха се, разглеждаха ме отбизо и далеч и нищо, така 30-тина минутки – маршрутка няма! И си викам – бе те хората хубаво ми викаха да ходя на околомръстното – там минават две маршрутки и заходих. Харесах си едно местенце до едни храсти и застанах с надеждата, че няма да вися много – ярко жълто якенце с картина подмишка стоя и чакам маршрутка на околомръстното шосе на София – носът ми замръзва прогресивно – температура на въздуха около –18С, тъмно и мъгляво. А разклона, както е известно мястото – прилича на един площад големичък. И там на другия край на “площада” мъж и жена – и...
Прочетете още