Влада - Повлекана. Околомръстното шосе на София

Една история за Околомръстното шосе на София.

Та значи един студено - мрачен ден – Януари 2006 г. Моя милост Владимираки ходи на гости почти до Кремиковци – навън студ на кутийки. И към 18 ч реши да си ходи към София – не, че район Кремиковци не е в София, но там така му викат. И се забива той на една спирка да чака маршрутка – а там само цигани – карай засега културна работа няма проблеми – събираха се, разглеждаха ме отбизо и далеч и нищо, така 30-тина минутки – маршрутка няма!

И си викам – бе те хората хубаво ми викаха да ходя на околомръстното – там минават две маршрутки и заходих. Харесах си едно местенце до едни храсти и застанах с надеждата, че няма да вися много – ярко жълто якенце с картина подмишка стоя и чакам маршрутка на околомръстното шосе на София – носът ми замръзва прогресивно – температура на въздуха около –18С, тъмно и мъгляво.

А разклона, както е известно мястото – прилича на един площад големичък. И там на другия край на “площада” мъж и жена – и се карат, чуваха се все едно до мен бяха. Коли минаваха веднъж на пет минути – гробна тишина. Той: К...во, мъжът ти ни фана – са к'во ш’ъ праим, к’во ше лъжем ма? И тоз фен звънна един GSM и жената я прибра един Golf 2. И първата мисъл дет ми мина през главата беше: Е тва е, тоз спокойно може да мине за сводникът ми! И нещеш ли задава се друг Golf и започва да по-спирва и ми се блещи с фарове насреща – помисли ме кретена за проститутка – кошмар – и почнах да ръкомахам да го изгоня, разгеле успях.

Вече знам, мернат ли се ниски фарове – аз съм вече в храстите. И по едно време иде автобус – ма кат незнам къде ходи и не се качих. Минаха 40 минути – никва маршрутка и си викам: Не дойде ли до 20 мин маршрутката – кръгом 1 км и взимам кола и се прибирам. Стискам GSM-a и броя коли, фарове и минути и отчитам спад на температурата.

Щастие неземно МАРШРУТКАААА – спасен съм. След 40 минути благополучно си бях вкъщи на другия край на София.